Сухо строителство се нарича, когато липсват мокри процеси. Това са почти всички процеси при стандартното строителство, защото не могат да се извършват без вода – изливане на бетон, зидане на тухли, полагане на мазилки и шпакловки и други.
Основният материал за сухото строителство е гипсокартонът, който се наложи през последните години като основен строителен материал. В практиката го наричат и Кнауф, защото това е фирмата, която е измислила и патентовала този материал. Произвежда се от два листа от специален картон с пълнеж от гипс и специални добавки.
Работата с този материал е много бърза и лесна, тъй като няма мокри процеси. Предимствата му са значителни поради безспорните му качества:
- идеално гладки повърхности (спестява се гипсовата шпакловка);
- дълготрайност;
- лесна обработка (рязане, пробиване);
- лек и лесен за пренасяне и монтаж;
- много добри топлоизолационни и шумоизолационни качества;
- негоримост.
Тъй като се произвежда на големи листове, монтажът се извършва бързо и се покриват лесно големи площи. Това, че сърцевината е мека и лесно се работи с този материал, обуславя и най-големия му недостатък – изключително ниска удароустойчивост – лесно се пробива с ръка или крак. Поради тази причина той има основно вътрешно приложение. Друг негов недостатък е ниската влагоустойчивост, но вече се произвежда специален влагоустойчив гипсокартон (зелен) с приложение за мокри помещения. Предлага се в различни размери като стандартните дебелини са 9.5 и 12мм.
Другият основен материал, освен гипсокартонът, е гипсовият фазер. Той се произвежда от печен гипс и специални целулозни влакна. На пазара се предлагат няколко вида според областта на приложение:
– Плоскости за стени и тавани, които могат да се използват и в кухненски и мокри помещения в жилища;
– Плоскости за сух под, отличаващи се с по-голяма плътност (>1250kg/m3), висока твърдост и якост.
