Стъклопакетът е другият най-важен елемент на дограмата, заедно с профилите, защото играе огромна роля за изолацията, видимостта и пропускането на светлината.
Тъй като стъклопакетът заема огромната част от Вашия прозорец – 85%, то можем да кажем, че той е поне толкова важен, колкото профилите, от които е направен прозорецът. Много хора се фокусират върху профилите – брой камери и прочиие, и правят компромис със стъклопакета, което според нас не е мъдро решение.
Стъклопакетът може да бъде двоен (двуслоен или еднокамерен) и троен (трислоен или двукамерен) в зависимост от броя на стъклата. Ясно е, че по-големият брой стъкла води до повече камери, които се образуват между тях, а камерите са истинският изолатор, който повишава топлоизолационните качества на дограмата. Има възможност и да е просто единично стъкло, което макар и да не е стъклопакет, е често срещана опция, когато с дограма правите вътрешни преградни стени – като пример: оформяне на работни пространства.
Пространството между отделните стъкла може да е въздух, но може и да бъде специален газ – основно аргон, който притежава по-малка топлопроводимост и повишава допълнително изолационните качества.
Стандартно в PVC дограмата се монтира двоен стъклопакет с дебелина 24 мм (две стъкла по 4 мм и 16 мм между тях), докато на тройните дебелината варира между 28 и 32 (например три стъкла по 4 мм и две камери по 10 мм между тях).
В алуминиевата дограма се монтират обикновено стъклопакети с дебелина 18-20 мм.
Енергоспестяващите свойства на стъклопакета пряко зависят от количеството и вида на стъклата. Например при еднокамерен появяването на конденз може да настъпи при -7 до -9 градуса, а за двукамерен конденз няма да се появи до -16 -19 градуса.
Самите стъкла от своя страна могат да бъдат както еднакви, така и различни по отношение на материал, дизайн и прочие. Освен обикновени стъкла се предлагат оцветени стъкла, а напоследък голям интерес предизвикват нискоемисийните стъкла (така наречените КА стъкла), които подобряват топлоизолационните качества на стъклопакета. Стъклата биват няколко вида:
- обикновено (флоатно) стъкло;
- К-стъкло (нискоемисионно) – представлява висококачествено прозрачно флоатно стъкло със специално, прозрачно, нискоемисийно покритие (метален окис), нанесено по метода на пиролизата върху едната страна на стъклото по време на неговото производство. Това стъкло трябва да се използва винаги в стъклопакет като нискоемисийното покритие е обърнато навътре към стъклопакета. Ефектът на покритието на К-стъклото се състои в това, че отразява енергията с по-голяма дължина на вълната (тази, излъчвана от нагревателните уреди, осветителните тела или обитателите на сградата) обратно в помещението. В същото време покритието пропуска енергията, излъчвана от слънцето – късовълново лъчение. Тази слънчева енергия се поглъща от вътрешната повърхност на помещението и отново се отразява като дълги вълни, които от своя страна биват отразени от покритието обратно в стаята. По този начин стъклото пропуска навътре слънчевата енергия, а топлината от стаята задържа вътре. Поради всичките тези причини стъклопакетът с К-стъкло е почти два пъти по-добър изолатор от стъклопакета с обикновено стъкло.
Не се препоръчва поставянето на К-съкло на фасада с пряка слънчева светлина, защото през лятото се получава „парников“ ефект.
- Нискоенергийно стъкло – енерджи стъкло, стъкло 4 сезона или всесезонно стъкло. Това е подобрената по-модерна версия на К-стъклото. Отново се произвежда, като се нанася специално покритие от едната страна, но вече отразява голяма част от топлоенергията на инфрачервените слънчеви лъчи навън, което намалява „парниковият ефект“. Така се получава, че през лятото не става много топло, а през зимата топлината от стаята не излиза навън.
Останалите материали, от които е изработен стъклопакетът, също оказват голямо влияние – дистанционер (метална шина разделяща стъклата), обезвлажнители, които са вложени в дистанционера (химикали, намаляващи влажността на въздуха в стъклопакета), и херметизатора (силиконови лепила, които затварят херметично няколко стъкла в един стъклопакет).
