В нашата статия Сондажи и кладенци за вода описваме общите разлики между кладенците и сондажите, както и основните стъпки за изграждане на сондаж.
Макар че много хора в страната са майстори и си правят саморъчни сонди, то в общия случай обикновен човек не разполага с такова специализирано оборудване, нито пък с подходящите знания и умения за извършване на необходимите дейности. Професионалните фирми разполагат както със знанията, така и с оборудването, за да доведат тази капризна процедура до успешен край.
- Обикновено сондажът се пробива с диаметър около 20см., като се работи внимателно и се наблюдава вида на извадените земни маси;
- Появата на пясък и чакъл показват, че наближава водоносният хоризонт. Всеки такъв е ограничен от водонепропусклив слой, който обикновено е глина;
- Когато сондата достигне до глината, следва да се очаква появата на водата. Водоносният хоризонт не е тръба пълна с вода, а слой с водопропусклив материал – обикновено пясък, в който се намира водата;
- Понякога има няколко водоносни хоризонта, като общото правило е, че колкото по-дълбок е хоризонтът, толкова по-стабилен е дебитът и водата е с по-добри качества. Когато имате нужда от голям дебит, тогава може да се черпи вода от няколко хоризонта, за да се подсигури необходимото количество;
- Трябва да се внимава след появата на водата да не се пробие долният водонепропусклив слой от глина, защото е възможно през дупката водата да започне да прониква в по-долните слоеве и да се загуби;
- Затръбяване – след пробиване в дупката се поставя специална тръба /напоследък за тази цел се ползва полипропилен/.
Тръбите са здрави и устойчиви на страничен натиск, на смачкване и на корозия, а по дължината на тръбата са разположени многобройни прорези и дупки. През тях водата прониква във вътрешността на тръбата, където е разположена помпата за изпомпване.
Когато пластовете са нестабилни и се рушат или се свличат постоянно, тогава се копае „под обсада“ – спускат се метални тръби с по-голям диаметър и дупката се копае вътре в тях. С напредването на дупката и тръбите се спускат едновременно с нея, което не позволява на меките пластове да се свличат. Когато се достигне необходимата дълбочина и се постави постоянната полипропиленова тръба, обсадните тръби се вадят.
- Празното пространство между тръбата и изкопаната дупка се запълва с водопропусклив пласт – специален филц от сортиран речен камък с размери 4-8мм., през които свободно водата може да проникне в тръбата и да я пълни;
- Почистване на тръбата с еърлифт – до дъното на тръбата се вкарва сгъстен въздух, под чиято струя твърдите частици утаени на дъното се разбъркват и издигат нагоре, където биват засмукани от помпа и отведени на повръхността;
- В тръбата се спуска специална потопяема помпа, която изпомпва водата;
- Около входа на тръбата се изгражда шахта с капак, в която се инсталират спирателни кранове, захранването на помпата и евентуално други уреди.
Видове сондажи и цени:
Ударно – въздушно сондиране
Това е по-бързото и лесно сондиране. Сгъстен въздух набива ударно короната и след това при излизането си той изнася дребните частици почва и скала на повърхността. Най-голямата особеност е, че този вид сондиране може да се извършва само в еднородна твърда скала, като диаметърът на сондажа достига до 165 мм . В мека почва може да се използва само следващият вид сондиране.
Ударно въздушното сондиране се характеризира с висока скорост и ниски производствени разходи. Това позволява да се пробият дори и няколко дупки, до намиране на вода.
Поради всички гореизброени фактори цената на този вид сондиране е относително по-ниска и варира между 60 и 80 лева на линеен метър. Дори ниската себестойност позволява на сондьорите да предложат оферта за заплащане само при намиране на вода. В противен случай се дължат само транспортни разходи. Цената включва сондиране, затръбяване, насип с филц и почистване на тръбата с еърлифт.
Въртеливо – водно сондиране
Този вид е основният и се прилага, когато почвата е пръст и е мека. Той е по-бавен и по-скъп от ударно-въздушния, но пък е единственият възможен в мека почва. При него се извършват и повече странични дейности:
- Изкопава се утайник, в който сондажният разтвор се утаява;
- Пробивната корона с въртеливо движение пробива почвата, а сондажният разтвор с помпи се нагнетява до нея и при изпомпването си към повърхността се изнасят раздробените частици пръст;
- Сондажният разтвор се утаява в утайника и отново се употребява;
- Макар че този вид сондиране позволява до 400мм., сондажите обикновено се правят с диаметър 230мм. Основният фактор за това е желаният дебит и необходимата дълбочина. Ясно е, че при желан по-висок дебит (например за промишлени нужди) е необходимо пробиване на дупка с по-голям диаметър и монтаж на по-голяма тръба.
Цената на сондажа зависи от много фактори – диаметър, дълбочина, трудност на терена като достъп, трудност на пробиване – почва, скала, пясък, както и отдалеченост на сондажа. За да ви ориентираме, можем да Ви кажем, че сондирането по този метод струват между 80 и 120 лева на линеен метър в зависимост от гореизброените фактори. В цената се включват всички дейности – сондиране, затръбяване със специална тръба, обратен насип със специален речен филц и почистване на сондажа с еърлифт до избистряне на водата.
Цена на изкопаване и почистване на кладенци
Обикновено кладенците се копаят в населени места, където е сигурно, че на дълбочина 8-10м. има вода. Приблизително цената на линеен метър варира около 300 лева. В тази цена се включва изкопаването му, полагане на бетонови пръстени, обратен насип.
Има и една специфична услуга, която се предлага – почистване на кладенци. Оказва се, че с течение на времето на дъното на един кладенец се утаява пръст, боклуци, растения и други, които го затлачват и спират притока на вода, в следствие на което той пресъхва. В такъв случай е необходимо да извикате бунарджия, който се спуска с въже на дъното и изгребва пръстта и боклуците и с кофа ги изтегля на повърхността. Цената на еднократно почистване на кладенец варира около 300 лева.
Статията е написана в партньорство с www.evrosonda.com и www.bgdrill.com
