Технология на преградни стени и предстенни обшивки

 

  • Изграждане на носещата конструкция

Монтажът на гипсокартона се осъществява чрез съответните крепежни елементи – изгражда се подходяща конструкция от профили. За изпълнението й се използват специални стоманени профили, произведени от защитена срещу корозия (най-често поцинкована) стоманена ламарина, която е студено формована. Производителите на системи за сухо строителство предлагат различни видове профили, които можем да обобщим както следва:

 – профили за стена, които служат за изграждане на лека конструкция от преградни стени с щендери, облицоване на стени и предстенни обшивки;

 – профили за тавани за изграждане на конструкции за окачени тавани, облицоване на стени, облицоване на тавани и подпокривни пространства;

– усилващи профили за поставяне на врати в преградните стени и за подсилване на конструкция от профилите на стената при нестандартни решения.

  •  Монтаж на плоскостите

Веднъж изградена конструкцията, монтажът на гипсокартона става относително лесно – изрязват се необходимите плоскости и се закрепват с винтове за стоманените профили.

  •  Запълване на фугите между различните плоскости

Фугирането на съединенията между гипскартонените плочи и запълването на страничните фуги при връзките на стената или тавана с конструкцията на сградата става с помощта на запълваща или финишна шпакловка. Шпакловките се предлагат от производителите на цялостните системи за сухо строителство. Различават се 4 типа шпакловки:

 – шпакловка за фугиране с използване на армираща лента;

– финишна шпакловка;

– шпакловка с двойна функция (фугиране и окончателно шпакловане);

– шпакловка за фугиране без използване на армираща лента за KPOS кантове.

Преградни стени и предстенни обшивки

При изграждането на преградни стени от гипсокартон от съществено значение са техническите параметри на профилите (тип, дебелина на стоманената ламарина и външни размери). Освен това, трябва да се провери максималното разстояние и видът на закрепванията и да се направи сравнение с препоръките на производителя на съответната система. За монтирането на профилите обикновено се използват пластмасови дюбели със стоманен винт или дюбели с диаметър и дължина, които зависят от вида на основата, но не по-малки от 6×40mm. при максимално разстояние от по 100cm. Уплътняващата лента обикновено е от разпенен полиетилен или друг трайно еластичен материал с минимална дебелина от 3mm. Освен това е важно да бъде отчетен и изборът на конструкция относно отворите в стената (врати и прозорци).

Предстенната обшивка се изпълнява по два основни начина:

  • чрез директно залепване на гипсокартонените плоскости към стената; или
  • чрез изграждане на съответната конструкция.

Първият метод е предпочитан, когато неравностите по зида са сравнително малки (до 20mm.). В случаи на по-големи неравности се налага да се прави конструкция, към която се монтират плоскостите. Изграждането на конструкция се предпочита и често е единственият възможен вариант при стени, които са силно неравни (най-често при ремонт на стари сгради). Облицовката може да бъде напълно независима от стената зад нея или да бъде прикрепена към зида чрез метални окачващи елементи. Между обшивката и зида може да бъде разположена съответната топло- и звукоизолация, а също така да бъдат прокарани и различни инсталации – електрически и тръбни.