В последните 10-15 години климатиците се наложиха като основно средство не само за охлаждане на жилищата, а и за отопление през зимата. Верни на нашата мисия ние ще Ви запознаем с всички основни характеристики на тези устройства, както и ще Ви дадем полезни съвети как най-лесно и правилно да изберете подходящия климатик.
Важно е да се отбележи, че градусите, до които климатикът може успешно да затопли помещението, пряко зависят от външната температура. Т.е. в режим отопление колкото по-ниска е външната температура, толкова по-малко топлина отнема климатикът от околната среда и толкова по-малко може да отдели в помещението за отопление. Обратното е валидно в същата степен – колкото по-висока е външната температура, толкова по-малко топлина климатикът може да отдели в околната среда и съответно толкова по-малко топлина може да отнеме вътре в помещението (да охлади). Може да се каже, че климатикът е устройство, което транспортира топлина от едно място на друго. Така че ниските външни температури намаляват ефективността на отоплението с климатик, дори могат да спрат неговата работа и обратното много високите температури не позволяват климатика да охлажда ефективно през лятото.
Казано на обикновен език с приблизителен пример – климатикът може да генерира/пренесе топлина до около 30° над външната температура. Когато навън е около нулата – той може да затопли до тридесет градуса, но ако навън е -20°, то очевидно климатикът става неефективен и може да затопли само до 10° въздуха в помещението.
Точно тук се проявява една от големите разлики в качествата на климатиците – средните класове са ефективни само до около -10°, рядко до -15°, което в студени зими може да бъде извор на голям дискомфорт и съответно недоволство. По-високите класове климатици достигат до -20°, но разбира се отново стигаме до дилемата цена/качество, защото те са и по-скъпи.
1. Основни характеристики
а) Ефективност
Ефективността на климатиците в режим на отопление се измерва с коефициентите COP (coefficient of performance) коефициент на трансформация и подобрената му версия – SCOP (сезонен коефициент на трансформация), които показват каква топлинна енергия отделя устройството при консумирана електрическа енергия 1 кВт (един киловат).
За обикновените отоплителни уреди (например един радиатор с мощност 3 кВт) този коефициент е около 1, което означава, че този уред консумира електрическа мощност 3кВт и отделя топлинна енергия със същата стойност – 3 кВт, или казано с прости думи, тези отоплителни уреди само преобразуват електрическата енергия в топлинна.
Точно тук се отличава и голямото предимство на климатиците – тяхната ефективност, която се измерва в този коефициент.
Средно при климатиците този коефициент варира около 3, което означава, че при консумирано електричество от 1 кW климатикът отделя топлинна енергия около 3 кW, което го прави много ефективно средство за отопление. Това е и причината масово климатиците да се използват за отопление на българските домове през последните години. При по-скъпите климатици е възможно коефициентът да достигне и надмине 5.
Важно е да се каже, че коефициентът COP, даден от производителя, се отнася до оптимални (лабораторни) условия – за отопление външна температура от 7оC и за охлаждане външна температура от 35оC. Това означава, че всяко намаление на външната температура под 7 и увеличаване над 35оC намалява ефективността на отопление на климатика и за постигане на същата вътрешна температура той консумира повече електрическа енергия.
Поради тази причина беше въведен подобрен вариант на този коефициент – SCOP, който се превежда като сезонен коефициент на трансформация и чиято цел е по точно да показва коефициента на преобразуване, като взема в предвид и допълнителни условия – четирите сезона, трите климатични зони за отопление в Европа и други по-маловажни параметри. Това е коефициентът за целия отоплителен сезон.
Ефективността на климатиците в режим на охлаждане се измерва с коефициента EER (energy efficiency ratio) или преведено – коефициент за енергийна ефективност.
Този коефициент е идентичен с COP, като тук говорим за охлаждане на помещението (отнемане от неговата топлина и транспортирането и навън до външното тяло, където се отдава в атмосферата). Този коефициент също се изчислява, като се раздели отдадената мощност на консумираната. Колкото по-голям е този коефициент, толкова е по-качествен и по-икономичен е климатикът. Разбира се, повишеното качество на уреда струва и по-висока цена, но сметките показват, че винаги по-качественият продукт е икономически по-изгоден, защото намалените сметки за ток компенсират повишената цена във времето.
Поради различните климатични условия в Европа, различните сезони и за режима за охлаждане беше въведен подобрения коефициент SEER или сезонен коефициент за енергийна ефективност. Разбира се, по-високият коефициент означава по-голяма ефективност на климатика.
b) Мощност
Следващата най-важна характеристика на климатика е неговата мощност. Тя се измерва в BTU (British thermal unit) или преведено „английска единица за топлина“. Преобърнато в киловати 1 000 BTU=0.293 kW, което означава, че един климатик от 9 000 BTU е равен на около 2.64 kW.
Това е интересна информация, но не носи голяма полезност, защото все пак, когато купувате климатик интересува Ви дали той ще може да затопли или охлади помещението, където ще бъде монтирано вътрешното тяло. Тъй като ние затопляме или охлаждаме въздуха в помещението, то важно е да сметнете колко е неговият обем, измерен в м3. Средно българските жилища се строят с 2.6 м. височина, така че в една стая с площ от 20 m2 ще имаме за затопляне или охлаждане 52 м3.
За охлаждане на един м3 въздух са необходими около 50 вата. При гореспоменатия обем въздух ще са Ви необходими 52*50=2600 или 2.6kW. За улеснение ще сметнем и за каква площ са достатъчни 1 000 BTU. Тази мощност е достатъчна за охлаждането на 2.25 м2. От тук насетне много лесно можете да сметнете подходящия климатик за всяко помещение, който Ви е необходим.
За отопление обаче е неободимо по-голяма мощност – 70 вата на м3 въздух. При 50м3 лесно се пресмята, че са ни необходими 3500 вата или 3.5 kW. Обърнато в BTU се получава, че с 1 000 BTU можете да отоплявате само 1.61 м2.
Мощността на предлаганите на пазара климатици не варира произволно, а е обособена в няколко големи групи:
- Климатици с мощност 9 000 BTU. Често ще чуете продавачите да ги наричат просто “девятка“. Kакто току-що сметнахме, този климатик е напълно достатъчен за охлаждане на помещение от 20 м2, но за отопление на същото помещение е възможно да не е достатъчен. В обикновена ситуация, например в помещение с външна изолация и сменена дограма, се приема, че “девятка“ климатик е достатъчен;
- Климатици с мощност 12 000 BTU или в магазините ще чуете просто “дванадесетка“. Тъй като малко по-нагоре изчислихме, че 1000 BTU отопляват 1.61м2, то 12*1.61=19.3 или приблизително този климатик може да отоплява помещение от 20 м2. В режим охлаждане, тъй като консумацията е по-малка, то при 1 000 BTU за 2.25м2, то с климатика ще можете да охлаждате 27 м2 (12*2.25=27);
- Следващият клас климатици са с мощност от 18 000 BTU, често наричани „осемнадесетка“. Естествено с увеличаване на мощността се увеличава и способността на климатика да охлажда и отоплява, измерена в площ. Този климатик би могъл да отоплява приблизително около 30м2. и да охлажда около 40м2;
- Климатиците с мощност 24 000 BTU могат да отопляват средно 40м2. и да охлаждат 55м2.
c) ДРУГИ ФАКТОРИ
Другите фактори, които следва да се вземат под внимание при избора на климатик, са: изложението на помещението, видът на дограмата, дали има външна или вътрешна изолация сградата.
