Според структурата (релеф на повърхността) на мазилката се различават няколко основни вида:
- Гладка мазилка
На пазара се предлага гладка мазилка като вариант за завършващ слой за външни фасади. Тя е на циментова основа, с различни пълнители и добавки, но тъй като гладките мазилки за външна употреба реално не намират широко приложение, то ще обърнем повече внимание на другите видове мазилки.
Под гладка мазилка следва да се разбира гладка гипсова хастарна мазилка за вътрешно полагане по стени и тавани. Тя обикновено се нанася машинно (с турбозол) и най-голямото и предимство е, че замества както варо-циментовата хастарна мазилка върху стените, така и гипсовата шпакловка върху нея.
- Влачена мазилка
Тъй като ефектът на влачене или драскане се получава от съдържащия се в мазилката камък, то е важно да споменем, че според големината му има няколко вида мазилки – с камък 1.5 мм, камък 2.00 мм, камък 2.5 мм и камък 3 мм. Дебелината на слоя мазилка практически се определя от големината на зърната в нея. Колкото те са по-едри, толкова слоят става по-дебел, а повърхността придобива по-релефна и грапава структура.
При влачената мазилка има известно количество зърна, чиято големина значително надвишава големината на останалите, и при нанасянето и обработването се получава желаната структура.
Именно тези зърна се търкалят и влачат при заглаждане с маламашката, като оставят дълбоки надлъжни следи, чиято форма и направление зависят от начина на движение на инструмента. При изтегляне от горе надолу се оформят вертикални бразди, а при кръгово движение се получава релефна структура с произволно разположени криволинейно оформени бразди.
- Драскана ( зърнеста) мазилка
При тази мазилка камъните са с еднаква големина и при изпердашването (заглаждане с кръгови движения) се получава равномерна грапава /зърнеста/ структура, без бразди и канали.
